May 21, 2007, 11:33 PM

Еретично

  Poetry
703 0 4
Еретично

Бог в ябълката криеше познание.
Поисках го. И той ме прати на земята.
Не съжалявам за това изгнание.
И не коря пред смъртните змията.

За прошка, Боже, няма да те моля.
И пред иконата ти няма да се кая.
Не сменям бурите на силната си воля
с безплътните селения на Рая.

Обляна от слънце, обвита от вятър,
целувана с огнени пръсти,
живота си ще живея тук - на земята.
И ще обичам мъже непокръстени.

А когато умра и ме хвърлиш във Ада,
танц ще извия в котела на Сатаната.
И ако има прераждане, ще се родя
непременно... в кожата на змията.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Величка Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...