8 oct 2009, 14:11

Есе Моменто 

  Poesía » Otra
525 0 4
отдавна ме няма карлито
в сенките на тополите
и точките се съединиха в контур
където разгадавам съдбата
във всичките и части
все хвърлям точните зарове
и печеля, любов
сънувани коси
раздрани думи
реки по които да се връщам
когато измръзваш от времето
и сълзите не стигат да храниш ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Николова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??