Есе Моменто

8 окт. 2009 г., 14:11

Поэзия » Другая

486 0 4

отдавна ме няма карлито

в сенките на тополите

и точките се съединиха в контур

където разгадавам съдбата

във всичките и части

все хвърлям точните зарове

и печеля, любов

сънувани коси

раздрани думи

реки по които да се връщам

когато измръзваш от времето

и сълзите не стигат да храниш

самотния залез

откраднал сърцето ти

нямат гръб секундите

нито онези зелени очи

в които оглеждаш света

добра съм

забравила вечния ход на земята

мястото където се целуват гълъби

водата извираща от слънцето

откраднала виолетов дъжд

валял половината в юг

няколко дяволи и толкова

в зелените пръсти на нощта

но ме няма

отдавна в сенките карлито

шшт, не казвай нищо

всичко което искам

знам