Есе Моменто
отдавна ме няма карлито
в сенките на тополите
и точките се съединиха в контур
където разгадавам съдбата
във всичките и части
все хвърлям точните зарове
и печеля, любов
сънувани коси
раздрани думи
реки по които да се връщам
когато измръзваш от времето
и сълзите не стигат да храниш
самотния залез
откраднал сърцето ти
нямат гръб секундите
нито онези зелени очи
в които оглеждаш света
добра съм
забравила вечния ход на земята
мястото където се целуват гълъби
водата извираща от слънцето
откраднала виолетов дъжд
валял половината в юг
няколко дяволи и толкова
в зелените пръсти на нощта
но ме няма
отдавна в сенките карлито
шшт, не казвай нищо
всичко което искам
знам
© Зорница Николова All rights reserved.
