Тихо се спускат клепачите,
галят нозете ми жълти листа,
голите клони попиват сълзите ми,
стичат се капчици жива вода.

Усещам дъха ти, събрал плодовете
на знойното лято на моя живот,
спомени нежни, откъснато цвете,
докоснати с устни на стара любов.

Усещам как вятърът в клоните
съблича дърветата, нов силует,
дъжда аз събирам в шепите,
а жълтите листи в малък букет.

Ще сложа във ваза мечтите си,
ще ги полея с жива вода,
аз знам, ще възкръснат под грижите,
защото на слънцето те са деца!