Есен

12 dic 2008, 20:35

Poesía » De amor

421 0 1

Есента лятото подгони,

пожълтя тревата в прегръдка хладна,

вятър пак целува голи клони,

дъжд напива в земята жадна.

Жадна съм и аз за теб,

но от мене нищо не остана,

стопих се като бучка лед,

а водата се превърна в рана.

Колко есенни листа отроних,

колко пъти те копнях,

хиляди слънца прогоних,

само с есента живях!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.