Dec 12, 2008, 8:35 PM

Есен 

  Poetry » Love
424 0 1

Есента лятото подгони,

пожълтя тревата в прегръдка хладна,

вятър пак целува голи клони,

дъжд напива в земята жадна.

 

Жадна съм и аз за теб,

но от мене нищо не остана,

стопих се като бучка лед,

а водата се превърна в рана.

 

Колко есенни листа  отроних,

колко пъти те копнях,

хиляди слънца прогоних,

само с есента живях!

© Мария Манджукова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • и в тъгата .. усмивка ..
Random works
: ??:??