12 дек. 2008 г., 20:35

Есен 

  Поэзия » Любовная
497 0 1
Есента лятото подгони,
пожълтя тревата в прегръдка хладна,
вятър пак целува голи клони,
дъжд напива в земята жадна.
Жадна съм и аз за теб,
но от мене нищо не остана,
стопих се като бучка лед,
а водата се превърна в рана.
Колко есенни листа отроних,
колко пъти те копнях,
хиляди слънца прогоних,
само с есента живях!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Манджукова Все права защищены

Предложения
: ??:??