12 дек. 2008 г., 20:35

Есен 

  Поэзия » Любовная
423 0 1

Есента лятото подгони,

пожълтя тревата в прегръдка хладна,

вятър пак целува голи клони,

дъжд напива в земята жадна.

 

Жадна съм и аз за теб,

но от мене нищо не остана,

стопих се като бучка лед,

а водата се превърна в рана.

 

Колко есенни листа  отроних,

колко пъти те копнях,

хиляди слънца прогоних,

само с есента живях!

© Мария Манджукова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • и в тъгата .. усмивка ..
Предложения
: ??:??