ВаняИ (Ваня Иванова) ВаняИ (Ваня Иванова)
9 140
5 sept 2009, 0:00

Есен

  Poesía
2.8K 0 13

 

Птичи гласове замират,

гонени от есента,

като сълзи натежали

падат жълтите листа.

 

Гаснат пъстроцветни багри

върху земната снага,

сякаш тиха, светла радост

чезне някъде в тъга!

 

Като мил, далечен спомен,

плахо във душата грее

топлото, безгрижна лято

и в далечен път се рее.

 

Есен! Есен безутешно

в своя танц се завъртя,

нещо скъпо и далечно

безвъзвратно отлетя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0