Есен
Птичи гласове замират,
гонени от есента,
като сълзи натежали
падат жълтите листа.
Гаснат пъстроцветни багри
върху земната снага,
сякаш тиха, светла радост
чезне някъде в тъга!
Като мил, далечен спомен,
плахо във душата грее
топлото, безгрижна лято
и в далечен път се рее.
Есен! Есен безутешно
в своя танц се завъртя,
нещо скъпо и далечно
безвъзвратно отлетя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Иванова Всички права запазени
