9 sept 2011, 15:55

Есен

  Poesía
599 0 3

ЕСЕН

 

Небето е забулено от облаци дъждовни,

а време му е - нали настъпва златна есен.

Забързани, в полето стопаните грижовни

прибират на своя труд нелек плода чудесен.

 

Дърветата се обличат във пъстрите си дрешки.

Скоро с меден глас и школският звънец ще зазвъни.

Ще сложи край на детските игри лудешки,

училището като кошер весело ще зажужи.

 

По дворове, край блокове и край стобори -

и тук, и там димят огньове до късни мрачини.

Нека, кой както го разбира, така да си говори,

но всеки с грижа, с радост си приготвя зимнини.

 

И сутрините вече са навъсени и стават хладни,

и вятърът от север ни донася полъха студен.

За топлина небесна толкова сме  жадни!

Ще молим слънцето със нас да бъде още ден.

 

Защото слънцето наесен ни е много мило

и нежно гали ни със кротката си топлина!

Жадуваме за тази топлина, макар унило,

когато и в живота ни настъпи есента.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анка Келешева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...