ЕСЕН
Небето е забулено от облаци дъждовни,
а време му е - нали настъпва златна есен.
Забързани, в полето стопаните грижовни
прибират на своя труд нелек плода чудесен.
Дърветата се обличат във пъстрите си дрешки.
Скоро с меден глас и школският звънец ще зазвъни.
Ще сложи край на детските игри лудешки,
училището като кошер весело ще зажужи.
По дворове, край блокове и край стобори -
и тук, и там димят огньове до късни мрачини.
Нека, кой както го разбира, така да си говори,
но всеки с грижа, с радост си приготвя зимнини.
И сутрините вече са навъсени и стават хладни,
и вятърът от север ни донася полъха студен.
За топлина небесна толкова сме жадни!
Ще молим слънцето със нас да бъде още ден.
Защото слънцето наесен ни е много мило
и нежно гали ни със кротката си топлина!
Жадуваме за тази топлина, макар унило,
когато и в живота ни настъпи есента.
© Анка Келешева Все права защищены