9 сент. 2011 г., 15:55

Есен

601 0 3

ЕСЕН

 

Небето е забулено от облаци дъждовни,

а време му е - нали настъпва златна есен.

Забързани, в полето стопаните грижовни

прибират на своя труд нелек плода чудесен.

 

Дърветата се обличат във пъстрите си дрешки.

Скоро с меден глас и школският звънец ще зазвъни.

Ще сложи край на детските игри лудешки,

училището като кошер весело ще зажужи.

 

По дворове, край блокове и край стобори -

и тук, и там димят огньове до късни мрачини.

Нека, кой както го разбира, така да си говори,

но всеки с грижа, с радост си приготвя зимнини.

 

И сутрините вече са навъсени и стават хладни,

и вятърът от север ни донася полъха студен.

За топлина небесна толкова сме  жадни!

Ще молим слънцето със нас да бъде още ден.

 

Защото слънцето наесен ни е много мило

и нежно гали ни със кротката си топлина!

Жадуваме за тази топлина, макар унило,

когато и в живота ни настъпи есента.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Келешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...