Sep 9, 2011, 3:55 PM

Есен

  Poetry
600 0 3

ЕСЕН

 

Небето е забулено от облаци дъждовни,

а време му е - нали настъпва златна есен.

Забързани, в полето стопаните грижовни

прибират на своя труд нелек плода чудесен.

 

Дърветата се обличат във пъстрите си дрешки.

Скоро с меден глас и школският звънец ще зазвъни.

Ще сложи край на детските игри лудешки,

училището като кошер весело ще зажужи.

 

По дворове, край блокове и край стобори -

и тук, и там димят огньове до късни мрачини.

Нека, кой както го разбира, така да си говори,

но всеки с грижа, с радост си приготвя зимнини.

 

И сутрините вече са навъсени и стават хладни,

и вятърът от север ни донася полъха студен.

За топлина небесна толкова сме  жадни!

Ще молим слънцето със нас да бъде още ден.

 

Защото слънцето наесен ни е много мило

и нежно гали ни със кротката си топлина!

Жадуваме за тази топлина, макар унило,

когато и в живота ни настъпи есента.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анка Келешева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...