Sep 9, 2011, 3:55 PM

Есен

  Poetry
602 0 3

ЕСЕН

 

Небето е забулено от облаци дъждовни,

а време му е - нали настъпва златна есен.

Забързани, в полето стопаните грижовни

прибират на своя труд нелек плода чудесен.

 

Дърветата се обличат във пъстрите си дрешки.

Скоро с меден глас и школският звънец ще зазвъни.

Ще сложи край на детските игри лудешки,

училището като кошер весело ще зажужи.

 

По дворове, край блокове и край стобори -

и тук, и там димят огньове до късни мрачини.

Нека, кой както го разбира, така да си говори,

но всеки с грижа, с радост си приготвя зимнини.

 

И сутрините вече са навъсени и стават хладни,

и вятърът от север ни донася полъха студен.

За топлина небесна толкова сме  жадни!

Ще молим слънцето със нас да бъде още ден.

 

Защото слънцето наесен ни е много мило

и нежно гали ни със кротката си топлина!

Жадуваме за тази топлина, макар унило,

когато и в живота ни настъпи есента.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анка Келешева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...