4 sept 2012, 19:16

Есен

1K 0 4

Не стихва вятърът, мъгла се спуска.

Отронва се със стон изсъхнал лист.

Земята за почивка се отпуска,

а въздухът е хладен, свеж и чист.

 

Клоните, безмълвно мълчаливи,

немеят в свойта самота.

А птиците, доскоро тъй игриви,

потъват в посивяла красота.

 

Килим изпъстрен се разстила по земята,

събрал във себе си и радост, и тъга.

Тъгата ще я скрием под листата,

а радостта очакваме сега.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветелина Вълкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...