4 sept 2012, 19:16

Есен 

  Poesía » Del paisaje
750 0 4

Не стихва вятърът, мъгла се спуска.

Отронва се със стон изсъхнал лист.

Земята за почивка се отпуска,

а въздухът е хладен, свеж и чист.

 

Клоните, безмълвно мълчаливи,

немеят в свойта самота.

А птиците, доскоро тъй игриви,

потъват в посивяла красота.

 

Килим изпъстрен се разстила по земята,

събрал във себе си и радост, и тъга.

Тъгата ще я скрием под листата,

а радостта очакваме сега.

© Цветелина Вълкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??