4 nov 2014, 10:51

Есен

666 0 2

Идваш с позлатените крила,

донасяш пъстри, нежни багри за света.

Обрисуваш в жълто, във червено горските поля,

разкрасяваш с диаманти полските цветя.

С мека светлина галиш всички същества,

приветстваш ги в Мира на радостта.

Разпиляваш с хладен вятър сухите листа,

танцуват и дървета, и трева

в лоното на свежестта.

 

Огледай се, приятелю, сега,

виж хубостта на есента!

Сред нас се разиграва представление на Любовта,

колко е красиво и велико лицето на света!

Нека с теб да запеем бодро песента

за Царството Небесно, за Духа на младостта!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Димов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се, че ви харесва стихотворението, Руми, и че предизвиква такива чувства във вас. : )
  • Много ме зарадва твоето стихотворение, толкова позитивно...
    В повечето случаи стиховете, написани за този сезон са тъжни, но всъщност ти си я описал толкова красиво, че човек наистина се пренася в един свят на любов и радост!!!

    Най-искрени поздрави от мен!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...