Идваш с позлатените крила,
донасяш пъстри, нежни багри за света.
Обрисуваш в жълто, във червено горските поля,
разкрасяваш с диаманти полските цветя.
С мека светлина галиш всички същества,
приветстваш ги в Мира на радостта.
Разпиляваш с хладен вятър сухите листа,
танцуват и дървета, и трева
в лоното на свежестта.
Огледай се, приятелю, сега,
виж хубостта на есента!
Сред нас се разиграва представление на Любовта,
колко е красиво и велико лицето на света!
Нека с теб да запеем бодро песента
за Царството Небесно, за Духа на младостта!
© Димитър Димов Все права защищены