4 нояб. 2014 г., 10:51

Есен

669 0 2

Идваш с позлатените крила,

донасяш пъстри, нежни багри за света.

Обрисуваш в жълто, във червено горските поля,

разкрасяваш с диаманти полските цветя.

С мека светлина галиш всички същества,

приветстваш ги в Мира на радостта.

Разпиляваш с хладен вятър сухите листа,

танцуват и дървета, и трева

в лоното на свежестта.

 

Огледай се, приятелю, сега,

виж хубостта на есента!

Сред нас се разиграва представление на Любовта,

колко е красиво и велико лицето на света!

Нека с теб да запеем бодро песента

за Царството Небесно, за Духа на младостта!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Димов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се, че ви харесва стихотворението, Руми, и че предизвиква такива чувства във вас. : )
  • Много ме зарадва твоето стихотворение, толкова позитивно...
    В повечето случаи стиховете, написани за този сезон са тъжни, но всъщност ти си я описал толкова красиво, че човек наистина се пренася в един свят на любов и радост!!!

    Най-искрени поздрави от мен!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...