Nov 4, 2014, 10:51 AM

Есен

667 0 2

Идваш с позлатените крила,

донасяш пъстри, нежни багри за света.

Обрисуваш в жълто, във червено горските поля,

разкрасяваш с диаманти полските цветя.

С мека светлина галиш всички същества,

приветстваш ги в Мира на радостта.

Разпиляваш с хладен вятър сухите листа,

танцуват и дървета, и трева

в лоното на свежестта.

 

Огледай се, приятелю, сега,

виж хубостта на есента!

Сред нас се разиграва представление на Любовта,

колко е красиво и велико лицето на света!

Нека с теб да запеем бодро песента

за Царството Небесно, за Духа на младостта!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Димов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радвам се, че ви харесва стихотворението, Руми, и че предизвиква такива чувства във вас. : )
  • Много ме зарадва твоето стихотворение, толкова позитивно...
    В повечето случаи стиховете, написани за този сезон са тъжни, но всъщност ти си я описал толкова красиво, че човек наистина се пренася в един свят на любов и радост!!!

    Най-искрени поздрави от мен!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...