Eсен
556
0
0
Eсен
Когато седна в шумна есен
на моста на моето величие
и над безмълвието си надвесен
търся своето безличие.
Като листо отронено
се спускам към реката,
а времето отровено
ще продължи играта
на полусенки вятърни,
на цветове премръзнали,
на пейзажи кратерни,
забравени, омръзнали.
И там някъде
всред шарената есен
се питам – откъде ли
навява тъжна песен.
И аз ли съм изпят
във нежни тонове,
а снежен необят
завзема мойте склонове.
И времето безжизнено
в мене оживява,
намира своя смисъл
да продължава.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бойко Беров Todos los derechos reservados
