Eсен

Когато седна в шумна есен

на моста на моето величие

и над безмълвието си надвесен

търся своето безличие.

Като листо отронено

се спускам към реката,

а времето отровено

ще продължи играта

на полусенки вятърни,

на цветове премръзнали,

на пейзажи кратерни,

забравени, омръзнали.

И там някъде

всред шарената есен

се питам – откъде ли

навява тъжна песен.

И аз ли съм изпят

във нежни тонове,

а снежен необят

завзема мойте склонове.

И времето безжизнено

в мене оживява,

намира своя смисъл

да продължава.