9.10.2014 г., 17:34 ч.  

Eсен 

  Поезия » Философска
437 0 0
Eсен
Когато седна в шумна есен
на моста на моето величие
и над безмълвието си надвесен
търся своето безличие.
Като листо отронено
се спускам към реката,
а времето отровено
ще продължи играта
на полусенки вятърни,
на цветове премръзнали,
на пейзажи кратерни, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бойко Беров Всички права запазени

Предложения
: ??:??