31 ene 2016, 17:40

Есен

  Poesía
370 0 0

 

Есен

Дойдох от скутите на бронзовото Лято
и спрях в градините на Есента.
На ябълки и хляб сега дъхти земята
и живописва с багрите света!

Търкалят ветрове, кълбета от мъглите..
Не винаги със влюбени очи.
Изцеждат се, от покривните на земята,
спасените, от лятото лъчи!

Подгонени по урвите пълзят мъглите
над нас тежи оловното небе,
за слънцето изгубено тъгуват дните,
разплакани от ситни дъждове...

За топлинка сега тъгуват дните,
с подпухнали от хремата лица.
Разгонват се по стръмното мъглите,
лудуват като палави деца.

Накъсаната синева проблясва,
изцежда заблудените лъчи,
и като велик художник багрите размесва,
и гледа със уплашени очи!

Но грейне ли светлика в синевата,
погледне ли ни с влюбени очи,
преобразява се за миг земята,
и тя щастливо замълчи...

Пустеят златните кафези на горите,
оставени с отворени врати...
Жълтеят пак на Витоша полите...
Изцъкляни са нощните звезди...

И аз съм тук, след бронзовото лято...
И гледам  тая тъжна красота.
Усещам зрялата прегръдка на земята,
и аз за винаги обиквам есента!

   1971г. София


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Hristo Slavov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...