Безброй облачета при Слънчо долетяха, 

лъчите му закриха с пухкави тела,

от тях капчици над земята полетяха,

като тънка сребърна мъгла.

На детската площадка няма ги децата,

тъжни люлките провесили седло,

Вятърко мете, подхвърляйки листата,

шарена палитра от старото дърво.

Славейче на него вече не пее,

Врабчо на клонче начумерен стои,

под кората му Мушица се грее,

Катеричка в хралупата лешници брои.

От север тръгнала е Баба Зима,

понесла безброй снежинки - звезди,

Земята скоро одеялце ще има - 

бяло и снежно, както преди.