4 дек. 2020 г., 16:17

Есен

546 0 0

Безброй облачета при Слънчо долетяха, 

лъчите му закриха с пухкави тела,

от тях капчици над земята полетяха,

като тънка сребърна мъгла.

 

На детската площадка няма ги децата,

тъжни люлките провесили седло,

Вятърко мете, подхвърляйки листата,

шарена палитра от старото дърво.

 

Славейче на него вече не пее,

Врабчо на клонче начумерен стои,

под кората му Мушица се грее,

Катеричка в хралупата лешници брои.

 

От север тръгнала е Баба Зима,

понесла безброй снежинки - звезди,

Земята скоро одеялце ще има - 

бяло и снежно, както преди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...