4 дек. 2020 г., 16:17

Есен

542 0 0

Безброй облачета при Слънчо долетяха, 

лъчите му закриха с пухкави тела,

от тях капчици над земята полетяха,

като тънка сребърна мъгла.

 

На детската площадка няма ги децата,

тъжни люлките провесили седло,

Вятърко мете, подхвърляйки листата,

шарена палитра от старото дърво.

 

Славейче на него вече не пее,

Врабчо на клонче начумерен стои,

под кората му Мушица се грее,

Катеричка в хралупата лешници брои.

 

От север тръгнала е Баба Зима,

понесла безброй снежинки - звезди,

Земята скоро одеялце ще има - 

бяло и снежно, както преди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...