26 ago 2021, 22:41

Есен

617 0 0

Здравей, скъпа Есен.

Признавам, не те чаках с нетърпение.

Нямам сили да те посрещна с песен.

В душата ми ще се опитам да задържа Лятото още малко, безсъмнение.

 

Мигнах и ето годината почти измина..

На няколко пъти съвсем да се срина.

Някакси успях да се съхраня, но от месеци си вечерям всяка вечер със Самотата.

Вече ми допада и горчивия вкус в устата.

 

Време е да престана да очаквам и да вярвам, че голямата ми Любов е някъде там.

Колко разочарования трябва да се изтърпят, за да дойде, просто питам..

Аз се изморих.

Не вярвам.

А пък и достатъчно се борих.

Сигурна съм, че на никой не му трябвам.

И това е, няма я, просто я няма.

Не ме чака.

Няма да тичаме към залеза двама.

И няма да разбера смисъла на брака.

Най-вероятно Купидон ми е загубил адреса.

В повече ми дойде днеска стреса.

От някогащните ми мечти няма и помен.

 

Каня те на вечеря, скъпа Есен, ще бъдем само трите, а виното ще е от мен.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...