Отмина лятото и с него любовта,
замина всичко, остана само болка и тъга.
Есен... в сърцето, в душата,
а навън - студ и пустота.
След всяко лято идва зима,
след всяка връзка - самота.
И не мога да опиша в рима
как свикнах аз с таз болка и тъга.
Ще чакам аз туй лято да се върне,
ще чакам да се върне тя
и отново тръпката да се възвърне
и да ме понесе на нейните крила...
© Веситу Янчева Todos los derechos reservados