14.10.2011 г., 23:54

Есен

791 0 0

Отмина лятото и с него любовта,

замина всичко, остана само болка и тъга.

Есен... в сърцето, в душата,

а навън - студ и пустота.

След всяко лято идва зима,

след всяка връзка - самота.

И не мога да опиша в рима

как свикнах аз с таз болка и тъга.

Ще чакам аз туй лято да се върне,

ще чакам да се върне тя

и отново тръпката да се възвърне

и да ме понесе на нейните крила...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веситу Янчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...