Есен

Есен красива - тиха и нежна,

спуска шарен воал над земята.

Златни жълтеят на двора листата,

падат безспирно – кротки и леки.

Сякаш сън, прелетяло е лятото,

няма го слънцето палещо,

птици в синьото небе се реят,

устремно на юг ята се стрелват.

Земята отдъхва след летния зной,

тежки облаци подгонват ветровете,

над нас изливат се бурни порои,

бавно скъсяват се дните.

Голи клони навяват печал,

тихо шепнат полята чернеещи,

земя, дървета, храсти - под воал,

ще засънуват пак за дни горещи.