Есен... № 6
Есен... № 6
Тръгна си и „циганското” лято-
Северният вятър го отвя...
... Горе грачи гарваново ято-
долу пъпли дрипава мъгла...
Слънцето през облаци пробива,
пръсва приглушена светлина,
после притеснено се покрива-
бедното със чувсво за вина...
Нещо сякаш бавно си отива-
ей сега навярно ще умре,
а дъждът е просто перспектива-
вятърът да можеше да спре...
И Светът ни сякаш се стеснява,
накъсява някак всеки път,
а и утрото не обещава-
вече щастие зад всеки рът...
Вятърът нападалата шума
влачи като придошло дере,
прави си и с облаците глума-
ту ги пръсне- ту ги събере...
... Сякаш че във друго Измерение
сме се озовали изведнъж.
Ала Есента е: Настроение-
не мъгли единствено и дъжд!...
Всичко е до фината настройка
в струните на нашите души:
да трептим ли в ретро песнопойка-
ритъм нов ли да ни изкушѝ...
И като очаквано Начало
да посрещнем с радост Есента:
с щедър дъх на сладост и узряло,
с романтизма в жълтите листа!...
... И да не обсъждаме Съдбата,
(без анализ ще е по-добре!):
чара на Живота е в нещата,
а и няма Времето да спре!...
Коста Качев,
02.11.2013.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Коста Качев Todos los derechos reservados
