Есен...  № 6

Тръгна си и  „циганското” лято-

Северният вятър го отвя...

... Горе грачи гарваново ято-

долу пъпли дрипава мъгла...

Слънцето през облаци пробива,

пръсва приглушена светлина,

после притеснено се покрива-

бедното със чувсво за вина...

Нещо сякаш бавно си отива-

ей сега навярно ще умре,

а дъждът е просто перспектива-

вятърът да можеше да спре...

И Светът ни сякаш се стеснява,

накъсява някак всеки път,

а и утрото не обещава-

вече щастие зад всеки рът...

Вятърът нападалата шума

влачи като придошло дере,

прави си и с облаците глума-

ту ги пръсне- ту ги събере...

... Сякаш че във друго Измерение

сме се озовали изведнъж.

Ала Есента е: Настроение-

не мъгли единствено и дъжд!...

Всичко е до фината настройка

в струните на нашите души:

да трептим ли в ретро песнопойка-

ритъм нов ли да ни изкушѝ...

И като очаквано Начало

да посрещнем с радост Есента:

с щедър дъх на сладост и узряло,

с романтизма в жълтите листа!...

... И да не обсъждаме Съдбата,

(без анализ ще е по-добре!):

чара на Живота е в нещата,

а и няма Времето да спре!...

Коста Качев,

02.11.2013.