31 ene 2015, 13:45

Есен

  Poesía
1K 0 1

                                    Кога пристигна есента,

                                    кога мечтите оредяха?

                                    Дори не вярвам, че сама 

                                    - си станах сякаш непозната.

 

                                   Залоствам пътната врата,

                                   не пускам вече чужди хора

                                   и често си стоя сама,

                                   - със спомените вън на двора.

 

                                   Не бързам,да отида там,

                                   където никой не ме чака.

                                   Преди препусках през деня,

                                   - сега денят край мен прескача.

 

                                   Кога пристигна есента?

                                   Та аз все още съм прилична...

                                   Държа се здраво за света,

                                   - макар да станах по-критична. 

 

               

                                  

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тонка Янакиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добър вечер, Тони!Много хубаво стихотворение си написала.
    Това, че е малко тъжно, го прави по-интересно!
    Поздрав от мен и добре дошла!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....