8 oct 2013, 21:43

Есен мила

  Poesía
907 0 1

 

     Есен мила

 

Есен мила, ти защо тъжиш? -

Влага те обвива и сълзиш!

Мантията златна разтвори,

блясък, цвят и слънце ни върни!

 

Дърветата коронки свили,

под тях килим с листа  изгнили!...

Не могат ли да затанцуват,

с вятър тих  да полудуват?!

 

Стопли им клони оголели,

студуват, с дрешки разпилени,

слънчевата лампичка включи,

топлинка ни пращай, не пести!

 

Досещам се защо тъгуваш,

за плажовете май бленуваш! -

Сега самотни са, унили,

вълните са ги запленили!

 

Красавица си, тъй да знаеш,

на жълта дюля ти ухаеш!

В бъчвите пенливо вино ври,

спри да плачеш, ярко заблести!

 

Студена зима ще вилнее,

красиво тя ще побелее!

Натрупана нечистотия

южнякът топъл ще изтрие.

 

А пролет пъпки ще разпука,

поточето ще забълбука!

Житата буйни и зелени

ще срещнат лятото засмени!

 

  

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Костадинка-Коце Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е! Поздрав!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...