Есен мила

Есен мила, ти защо тъжиш? -

Влага те обвива и сълзиш!

Мантията златна разтвори,

блясък, цвят и слънце ни върни!

Дърветата коронки свили,

под тях килим с листа  изгнили!...

Не могат ли да затанцуват,

с вятър тих  да полудуват?!

Стопли им клони оголели,

студуват, с дрешки разпилени,

слънчевата лампичка включи,

топлинка ни пращай, не пести!

Досещам се защо тъгуваш,

за плажовете май бленуваш! -

Сега самотни са, унили,

вълните са ги запленили!

Красавица си, тъй да знаеш,

на жълта дюля ти ухаеш!

В бъчвите пенливо вино ври,

спри да плачеш, ярко заблести!

Студена зима ще вилнее,

красиво тя ще побелее!

Натрупана нечистотия

южнякът топъл ще изтрие.

А пролет пъпки ще разпука,

поточето ще забълбука!

Житата буйни и зелени

ще срещнат лятото засмени!