30 sept 2010, 13:54

Есен моя

  Poesía
1.7K 0 25

         Есен моя,

  тиха, листопадна,
стъпваш във деня ми

       неусетно,
идваш с цветовете

      на Тъгата,
с вкус на дъждове.

     И на раздели.
       Есен моя,

помъдряла, нежна,
носиш във дома ми

     топлина,
носиш ми и глътчица

      надежда,
  с дъх на обич,

  и на светлина.
      Есен моя,

пъстра и горчива,
аз ще се усмихвам

    и след теб,
   щом ме има,

значи съм щастлива
   и очаквам

  новия си ден...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...