Есен моя,
тиха, листопадна,
стъпваш във деня ми
неусетно,
идваш с цветовете
на Тъгата,
с вкус на дъждове.
И на раздели.
Есен моя,
помъдряла, нежна,
носиш във дома ми
топлина,
носиш ми и глътчица
надежда,
с дъх на обич,
и на светлина.
Есен моя,
пъстра и горчива,
аз ще се усмихвам
и след теб,
щом ме има,
значи съм щастлива
и очаквам
новия си ден...
© Яна Вълчева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
