Есен моя
Есен моя,
тиха, листопадна,
стъпваш във деня ми
неусетно,
идваш с цветовете
на Тъгата,
с вкус на дъждове.
И на раздели.
Есен моя,
помъдряла, нежна,
носиш във дома ми
топлина,
носиш ми и глътчица
надежда,
с дъх на обич,
и на светлина.
Есен моя,
пъстра и горчива,
аз ще се усмихвам
и след теб,
щом ме има,
значи съм щастлива
и очаквам
новия си ден...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яна Вълчева Все права защищены
