Без мигли
са очите на прозорците
и втренчено
в душата ми надничат.
И мисли –
неизпратени писма,
прощално
на площада се събличат.
И песни –
неизпети досега,
и ласки,
никому неподарени
подмята по площада есента…
Прозорците без мигли
са студени.
© Мариела Георгиева Todos los derechos reservados