Есен в България

Poesía » Civil

1.2K 1 0

Тихо беше твърде дълго!
Ще събудим съвестта.
Тръгваме по пътя дружно!
Ще посрещнем сутринта.

Залезът на тези дни,
ще изпратим с песен.
Силни сме, но не сами!
Заедно, за нова есен!

Лятото на моята съдба,
времето, в което се завърнах...
Лятото на твоята съдба,
и денят, когато всички тръгнахме..

Тихо беше, твърде дълго!
Тъй висока е цената на мълчание...
Беше юлско утро...
Есента ще бъде за разплата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0