Есен в София
Градът е натежал от мокри кестени,
които тупкат весело по тротоара.
Врабците са накацали и весели
със локвите и с хората си разговарят.
За мен езикът им е малко непонятен,
но знам, че са безделници щастливи.
В града е есен, а пък есента е златна
и слънчева, и щедра, и красива.
Паветата са жълти като слънчице,
което днес е шумчица от явор,
от вятъра подета върху къщите,
подпалила в карминено стъклата.
Прегръща ме градът, тъй както мама,
люлее ме, люлее ме, успива...
От родният ми край по-хубав няма.
Аз брат съм на врабчето приказливо.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Слави Тодоров Todos los derechos reservados
