13 jul 2010, 8:42

Есенен мъж

2K 0 15

                                          ЕСЕНЕН   МЪЖ

 

 

                           Есенен  мъж   е  дошъл  и  те  чака,

                           Госпожо  Любов,  отвори  му  вратите,

                           чадъра е  взел  от  метличини  плакали,

                           той  няма  да  влезе  в  тази  обител.

 

                           За  теб  е  събрал  безброй  листопади,

                           хиляда  реки  е  оплел  и  отвързал,

                           той  плах  е  и   мил  е,  в  нозете  ти  пада,

                           той  винаги  твой  е  и  няма  да  бърза.

 

                           С  хиляда  луни  се  е  любил  във  мрака -

                           хиляда  комети  му  прати  небето,

                           той  идва  за  прошка  при  тебе, че  някога

                           безумно е  бърсал   праха  в  битието.

 

                           Есенен  мъж  е  дошъл  със  капчука,

                           Госпожо  Любов, отвори, не  унивай,

                           той  носи  от  птиците  хиляди  звуци,

                           земята  целува  и  си  отива.

 

                                                                  Илия    Вълчев

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илия Вълчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Умен...
  • Мария, благодаря за посещението.Поздрави от мен.
  • Прекрасен стих!!!
  • Юлия благодаря за оценката, Мария, той си отива,но не завинаги ,той е дошъл за прошка, за да се върне, събрал още листопади и звуци за НЕЯ.
  • Хареса ми твоя есенен мъж, много красота има в поезията ти, но защо си отива накрая? Имах чувството, че е дошъл, за да остане,а и госпожа
    Любов сигурно това е очаквала от него.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....