Есенен мъж
ЕСЕНЕН МЪЖ
Есенен мъж е дошъл и те чака,
Госпожо Любов, отвори му вратите,
чадъра е взел от метличини плакали,
той няма да влезе в тази обител.
За теб е събрал безброй листопади,
хиляда реки е оплел и отвързал,
той плах е и мил е, в нозете ти пада,
той винаги твой е и няма да бърза.
С хиляда луни се е любил във мрака -
хиляда комети му прати небето,
той идва за прошка при тебе, че някога
безумно е бърсал праха в битието.
Есенен мъж е дошъл със капчука,
Госпожо Любов, отвори, не унивай,
той носи от птиците хиляди звуци,
земята целува и си отива.
Илия Вълчев
© Илия Вълчев All rights reserved.
