Студен черен мрак душата ми покри
и сърцето в гърдите ми силно заби.

Падам внезапно на колене
и удрям гневно земята с ръце.

Капка солена от очите ми невинни
падна в морето от мъки преживяни.

Сълза перфектна, чиста и бистра,
мрака над душата ми премахна.

Нощта си отиде, слънцето изгря
и лъч блесна в последната падаща сълза.

Пъстра дъга изпъстри деня ми мрачен.
Денят е чудесен, пъстър като есен.

Тази есен няма болка, няма и тъга.
Тази есен ще поплача, ще има дъга.