10 янв. 2009 г., 19:20

Есенен плач

662 0 0
Студен черен мрак душата ми покри
и сърцето в гърдите ми силно заби.

Падам внезапно на колене
и удрям гневно земята с ръце.

Капка солена от очите ми невинни
падна в морето от мъки преживяни.

Сълза перфектна, чиста и бистра,
мрака над душата ми премахна.

Нощта си отиде, слънцето изгря
и лъч блесна в последната падаща сълза.

Пъстра дъга изпъстри деня ми мрачен.
Денят е чудесен, пъстър като есен.

Тази есен няма болка, няма и тъга.
Тази есен ще поплача, ще има дъга.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...