10 янв. 2009 г., 19:20

Есенен плач

659 0 0
Студен черен мрак душата ми покри
и сърцето в гърдите ми силно заби.

Падам внезапно на колене
и удрям гневно земята с ръце.

Капка солена от очите ми невинни
падна в морето от мъки преживяни.

Сълза перфектна, чиста и бистра,
мрака над душата ми премахна.

Нощта си отиде, слънцето изгря
и лъч блесна в последната падаща сълза.

Пъстра дъга изпъстри деня ми мрачен.
Денят е чудесен, пъстър като есен.

Тази есен няма болка, няма и тъга.
Тази есен ще поплача, ще има дъга.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...