Студен черен мрак душата ми покри
и сърцето в гърдите ми силно заби.
Падам внезапно на колене
и удрям гневно земята с ръце.
Капка солена от очите ми невинни
падна в морето от мъки преживяни.
Сълза перфектна, чиста и бистра,
мрака над душата ми премахна.
Нощта си отиде, слънцето изгря
и лъч блесна в последната падаща сълза.
Пъстра дъга изпъстри деня ми мрачен.
Денят е чудесен, пъстър като есен. ...