20 feb 2008, 12:33
Есенен Спомен
773
0
3
Вятър шепне в клоните на дърветата.
Навява спомени за отминалите дни.
Разказва приказки за безкрайни мигове.
В спомена потъвам, затворил очи.
И ето връща се пак нашето лято,
край реката огънят пак весело пламти.
Обръщам се и виждам те, с въдица в ръката,
на тревата сядаш и усмихваш се с очи.
Сълза гореща стича се и пада във тревата,
където някога седяхме аз и ти.
Догаря огънят, там край реката,
но няма те до мен, приятелю, прости!
В памет на Ангел Т.
Навява спомени за отминалите дни.
Разказва приказки за безкрайни мигове.
В спомена потъвам, затворил очи.
И ето връща се пак нашето лято,
край реката огънят пак весело пламти.
Обръщам се и виждам те, с въдица в ръката,
на тревата сядаш и усмихваш се с очи.
Сълза гореща стича се и пада във тревата,
където някога седяхме аз и ти.
Догаря огънят, там край реката,
но няма те до мен, приятелю, прости!
В памет на Ангел Т.
© Жеко Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
много хубаво
-
Прекрасно посвещение
-
Прекрасно стихотворение...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
