Вятър шепне в клоните на дърветата.
Навява спомени за отминалите дни.
Разказва приказки за безкрайни мигове.
В спомена потъвам, затворил очи.
И ето връща се пак нашето лято,
край реката огънят пак весело пламти.
Обръщам се и виждам те, с въдица в ръката,
на тревата сядаш и усмихваш се с очи.
Сълза гореща стича се и пада във тревата,
където някога седяхме аз и ти.
Догаря огънят, там край реката,
но няма те до мен, приятелю, прости! ...