Защо ли горест тиха
ми навява есента
и душата ми оплита
в примки
на паяжинно обречени
листа ...?
Тя е толкова красива,
сляла земята
с небесната дъга,
но не лъха свежест,
а на гнило
прелива в моя дух ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.