Есенен въпрос

Защо ли горест тиха

ми навява есента

и душата ми оплита

в примки

на паяжинно обречени

листа ...?

Тя е толкова красива,

сляла земята

с небесната дъга,

но не лъха свежест,

а на гнило

прелива в моя дух

тъга ...

и нещо вътре

тя пропуква -

дали и утре ще е днес,

т.е. ще бъда ли още тука? -

това е този

есенен въпрос,

с който и кълвачът

ми почуква ...