Sep 18, 2016, 3:26 PM

Есенен въпрос

  Poetry
492 0 0

 

 

 

Защо ли горест тиха

ми навява есента

и душата ми оплита

в примки

на паяжинно обречени

листа ...?

Тя е толкова красива,

сляла земята

с небесната дъга,

но не лъха свежест,

а на гнило

прелива в моя дух

тъга ...

и нещо вътре

тя пропуква -

дали и утре ще е днес,

т.е. ще бъда ли още тука? -

това е този

есенен въпрос,

с който и кълвачът

ми почуква ...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...