Есенен въпрос
489
0
0
Защо ли горест тиха
ми навява есента
и душата ми оплита
в примки
на паяжинно обречени
листа ...?
Тя е толкова красива,
сляла земята
с небесната дъга,
но не лъха свежест,
а на гнило
прелива в моя дух
тъга ...
и нещо вътре
тя пропуква -
дали и утре ще е днес,
т.е. ще бъда ли още тука? -
това е този
есенен въпрос,
с който и кълвачът
ми почуква ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
