Есенна елегия...

Времето се е побъркало –

непрестанно си вали...

С тъжни спомени объркани –

бродят есенни мъгли...

Тъжно тъжни дни се влачат

(ей такива времена!)

гаргите тревожно грачат –

трубадури в Есента...

... Боже колко много сиво –

вече сив ли е Светът!...

Те́гне утрото мъгливо –

труден е и всеки път...

Някак ти  се и отщява

Пътят към Безкрайността,

а нали си продължава

и Животът в Есента!...

И мъглата ли е тази

дето може да ни спре?...

Не!... Страстта ни ще ни пази

в тия времена́ добре...

Стига ни в душите о́ще

скътани като копнеж –

летните чаровни но́щи

да подтикват за летеж...

И тогава нежно чудо

да се случи отведнъж –

като се залюбят лудо

в Есента: Жена и Мъж!...

Може „белоцветни“ вишни

стреснати да разцъфтят

и от Времена́ предишни

поздрав да им донесат...

Златен ще е листопада

и от златните листа –

ще ѝ поднесе с отрада *

той венец във Есента...

.

... Есента – сезон на зрялост

и в природата и в нас –

за отлитащата Младост

ни напомня с нова страст!...

Нещо става ни в душите

(знаем няма разум в тях!),

че се връщат те при дните

на Първичният си грях!...

... И внезапно духва вятър

вдига сивите мъгли

и дошъл от Необята –

дъжд от спомени вали́...

Те отказват да повярват,

че възможен е и Край –

щом в Страстта се надпреварват,

а Желание: Не трай!...

... и ще тръгнат пак по Пътя,

който мрачен философ

би нарекъл: „Към Отвъдното“...

... Но за тях е той Любов!...

18.10.2021.                                   

*отрада (Български тълковен речник):

радост, удоволствие, утеха