Есенна рисунка

11 sept 2018, 23:00

Poesía » Del paisaje

471 0 4

И схлупено, небето като връшник

трепери то над земно ширине.

А вятърът припява, като скитник

до сутринта на ранно матине.

Разпръсва ядно рижавите лѝсти

и по алеите с намокрен прах.

Разрошва пак и мислите ми чисти,

че се страхувам, аз сега разбрах.

И зъзнат голи тихите дървета

преди да се покрият с бял покров.

И във предзимна ледена несрета

пристига есен с нрава си суров.

И се предават храсти и дървета,

увяхва пак зелената трева.

И тази есен в мисъл е заета

с надежда да дочака пролетта.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.