Есенна рисунка
И схлупено, небето като връшник
трепери то над земно ширине.
А вятърът припява, като скитник
до сутринта на ранно матине.
Разпръсва ядно рижавите лѝсти
и по алеите с намокрен прах.
Разрошва пак и мислите ми чисти,
че се страхувам, аз сега разбрах.
И зъзнат голи тихите дървета
преди да се покрият с бял покров.
И във предзимна ледена несрета
пристига есен с нрава си суров.
И се предават храсти и дървета,
увяхва пак зелената трева.
И тази есен в мисъл е заета
с надежда да дочака пролетта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
